Живял някога чудак,
Той веднъж, през пролетта,
Казал нещо "грешно" чак -
И спрян бе да излиза.

Или е пял не както "трябва"
Заради свойта младост
А може би е пил по сто
И то с който не "трябва".

Писмо той не изпрати
Ни просто ни с поръчка
И не подозирал даже,
Че спрян е да излиза

А той не се и кани
На никъде да ходи -
Само на помен на другари
Във градовете други

На клюките той махна
Със свободната ръка,
Седи и не му пука
Чудакът със забрана.

Вежливи с него, все на "Ви",
Без спуснати забрала,
Подписка за спиране
Никой не му е искал.

В игра на карти той дори
Напразно карти дебне
Без козове бе винаги
И "без една" бе вечно.

И живей по поговорката:
Макар че не е таз боята
Всичко скоро ще е беззлобно
И на място ще си дойде.

Той скърцаше с писалка
и по-добре и по-зле,
Пише за себе си и пее
За разни зверове:

Че, уж, дошъл хипопотам
От Египет във Сомалия -
Желал да се установи там,
Но изсъхнал в плитчините

Прочели се тез редове
На някой сутринта -
И очевидно, били
Неприятни сутрин рано

Навярно между редове прочели,
Че хипопотама не е тоз,
Че Сомалия не е Сомалия,
Че всичко е обратно то.

Прочели го от край до край
С прекъсвания, паузи,
Затворили го те във сейф,
И всички - във почивка.

Чудакът пил кафе на гладно
Такъв един с пружина,
Но бе за някого чудака
Вече със забрана

Дойде му времето, а то
Той никога не би узнал,
Че той съвсем не е това
За което се е смятал

И тъй след няколко атаки
Във юлски летен зной
Казаха му: Че ти чудака
Си забранен отдавна!

Друг можеше да се запие,
А той с ръката махна!
Какво съм аз? Когато Пушкин
Бил цял живот в забрана!