Реални сънища с бълнуване се смесват По чудно е от стара детска приказка Красива източна легенда За езеро на хълмаи за басейн от сто лакти. И който гмурне се в студеният басейн, Ще събере черупките по дъното слепени, - Ни заговор, ни смърт ще го докоснат; А кой потъне - ще намери покой и тишина. Ех ботушите износени... С походка непохватна Ще протропам по пътечката до каменните знаци, От дъно на заветни чаши аз ще отскубна и изстържа - За обици за тебе мила, а ако щеш - и пръстен! Аз от поклона нисък до земята Не ще откажа, макар, че гръб не свивам. Родил съм се във риза от найлон аз - На копринена, на тънка не съм искал. Благодаря и за добрата дума: Нося я - не пазя я, не крия я в скривалища, От нея лесно кръвта се изпира, Не къса се, дори и от вратата закачена - няма начин! На знаците изкачвам се, на хълма крадешком, Надниквам в езерното дъно при блясъка на мълния, От дълбините аз черупки, като кражба ловко хващам - На теб за огърлица, каква царици имат Праша по сухото, по гъстото потропвам, Понякога аз спускам се по ножа... Говорят ми, че се търкалям все по ниско, А макар и долу, ниво поддържам аз! Напред живота е - една част изживяна, Отивам дето искам: - във кули и във кофи. Роден във риза - бог ще ти помогне, Макар и нащ, макар и удегейски - стар Сангия-мама! Делата ми любезни, ще ви покрия с шапка, Аз ще достигна, допълзя до безбожни граници. Не взел вълшебни черупки - звезди небесни ще изстържа, Диамантени, големи като на цариците! Звездите бих аз сложил във позлатено блюдо, Така, че с тях ще съкратите века, Но ей бедата - хората грижливи Казаха те: "Звездите от небето не достигат!" Гмуркащите за раковини - те се давят. Но кой е в риза - какво му е затвор или торба: С глава се хвърлям във синия басейн - При себе си вземи ме, не отлагай Сангия-мама!... Но дотогава, душо моя, по страните на Муравия Ще се повозим и боговете ще почакат - ще забавят Ний в камъче крайбрежно, в пътечки с чакъл бял Пара метална ще оставим, ще стъпчем - и назад. А спомняш ли си скъпа моя, във дните наши летни Монети хвърляхме в морето - сама ти пожела?... Тъй може би и в езерото черупките заветни Е хвърлил бог за вярност - сам Сангия-мама?
© Емил Петров. Превод, 2019