На Михаил Шемякин с голяма
любов и разбиране
Веднъж, аз тъй, корема понапълнил
Червен и глупав, като от парня баня,
Безпаметно по кръчмите се носех,
Свестих се при французин на коляно -
Аз от чинията без вилици се хранех
И режех с туй французина без ножа.

Аз виках: «За какво се борихме, приятел»?!
Не сподели той моите съмнения.
И беше смазан, шокиран и наплашен,
опита да ме махне от коленете.

Ама не стана! Сигурно бях седнал!
Прегърнал го през тъничката шия,
и смачкал с ръка двата му ревера,
Пошепнах му: «Ах колко си небрежен!
Вместо - заравяш се и във окопа скриеш,
А ти на риск във руска кръчма влизаш!»

Трепереше той, а жена му там
Премина леко през всички перипетии:
«С нас запознанството направи Сатаната,
Но е добър, че е в Русия той роден».

Французина от неразбиране си страдаше
От всички иска: от жена се, келнери -
Живота му вървеше все обратно.
Там цигани висят, с цигулки ментят.
И плащане изнудват не според таланта,
А пъхах аз рагу на французина в устата.

И виках: «Баща ми е със Име
Герой, а тук аз с мърши се събирам!»
И осемдесет и девет души,
в такт кимаха, в съгласие със мене.

На Калигула ли на, Кант ли, на Катула,
На Пикасо ли - кой не зная още,
Европа - кучка сръчква ги наслука.
Пиянството където да ме хвърли,
Аз своя Санкт-Петербург не го заменям,
На куп със всички пък бил и Ленинград.

Във мен самия няма тишина
И аз изтичах изтрезнял до ужас.
Навек загубил своята жена,
Във ъгъла французин сълзи рони.

Аз усетих благо намерение -
от циганския шал, криле да правя
Крилат да стана а и недостъпен
Другари мои - пиянстващи клошари
Те хванаха ръцете ми и пречеха.
Не знаеха, че мога да летя.

И през Пежо-то скочих на Фаубург1
И придобих повторно аз звучене:
На нота «до» звучи Санкт-Петербург,
А пък това си значеше «До виждане»

Аз според моите мечти - в каменоломна:
Тъй много сили имам, влача всичко, -
В Русия влачих - потвържда херния.
Да бяхте знаели, че аз съвсем не помня,
Кого пиян аз бия, кого аз галя,
И да плюя исках аз на Интердите2

Да! Аз рисувам, харча и цял куп!
Аз даже малко победих навик към леност.
И френски затова не ща да уча,
За да не сядат ми на коленете.