В пристанище не влизат, параходи Във лед като стъкло е тук вода. По цялата планета време - лошо Застуди се цялата земя. Падна сняг на екватора, За голи негри - беда! В жили като в радиатори, Изстива кръв, не вода. Яростно в Истанбул ругаеше Набор на Ной, не на себе си, - Не си спомни, както той щеше, Пролет такава студена. А във южна Италия - Като никога снежно, И оковани са талии В окови те ледени. Викат от веранда истерици: Значи с право е студа за вас, Замръзнали са вашите душици, Всички ще замръзнете по дявола! На душата ми тъжно е, Като от щедрост царска: Нейде - нещо е сбъркано, Нещо там пък обратно.
© Емил Петров. Превод, 2020