Към дъно плувам упорито,
Пищят уши и дъх прекъсва.
Защо в дълбочината слизам
на суша лошо ли бе всъщност?

Там, на земята - маса, дом.
Там пеех аз и се напрягах.
Там плувах, все пак, трудно, но
На повърхността държах се.

Линеят страсти под луната
В обичайната въздушна жега,
А аз във чужди свят сега съм, -
Потапям се и при това -

По бързо в Архимедов връх.
Загубих си ориентира,
Но помня приказки и сън митичен.
И тук един нов свят открих аз,

Корални рифове щом минах.
И градовете от корал...
В тях много риби, но безшумни -
Подводната страна е няма,

И многоцветна и разумна.
Где си чудовищна мъгла,
С която майките ни плашат?
На по-дълбоко, по е страшно.

С устата - непривично дишам.
Кипи средата - аз и плюя!
И светло е, а факли няма,
Ни слънцето мъгла пробива.

Тук гениално е и не е
То доразбрано - плясък, воля -
Спаси се, скри се на дълбоко!
То забранено и преследвано...

Дай боже, все пак ще потъна,
Не ще дам дълго да лежат там.
И загребвам аз в дълбочината,
И все по трудно се потапям.
Под черепа гробовен звън,
Гръбнак, налягането чупи, -
Водата ме изхвърля вън
Дълбочината не ме иска.

От лодката свалих харпуна,
Но камък взех - не ме съдете!
За да достигна дълбините,
До пластовете - в същността им.

Аз хвърлих ножа - не ми трябва:
Там няма враг - там все сме хора,
Там всеки, кой въоръжен е
Нелепо, глупаво изглежда.

С подводна гъба се сравнявам,
Забравямe и ранг и звания.
Отново риби ние ставаме
Хрилете ни са акваланги.

И махащ раци от брадата,
Още един от суша бягащ,
Защо излезе от водата,
Аз строго ще питам сушата

Съмненията - дявол взел ги -
Отдавна дупчат ме - бургии:
Защо ли станахме ний хора?
Защо след туй и заговорихме?

Защо живейки си на четири,
Ний станахме и гръб изправихме?
А после - туй го вижда Бог, -
Да вземем камъни, тояги.

Успяхме много да узнаем,
Навред места ний лобни имаме,
И да предаваме, разпъваме,
на куки нашите да качваме!

И аз умишлено потъвам,
Крещя: «Спасете ни душите!»
И, ако аз не се домъкна,
Приятели, от суша бягайте!

Назад - не в мъки и беда,
Назад и долу - не към гроба!..
Назад - в убежище, водата,
Назад - в извечната утроба!

На рамо - морски таралеж е,
Породата си в мен надушил...
И своя шланг изплювам вече
И в дробове водата пускам.

Стегнете стройните редици,
Уши по-здраво запушете
Не е беда - един замина, -
Но аз в душите ви влеза.