Ах, пътеки тесни Прави и пресечени Белоруски версти - С дупки или без Както гръцки орехи Чупя си ги аз, - Ох, те казват, немски са - Чисти са направо... Там, викат, пътищата на три реда, И без табелките с «Внимание!» и «Стой!» Какво пък - ще се поразходим и погледаме, Ще помиришем не барут ний, а асфалт. Хълмчета полегнали - Да ги щракаш тях! Но в душа-леговище, Крие се вълка. Дай с колела преследване! Целя се с обрез - С този вълк ще свърша ето На бележка «Брест» От кладенеца там вода ще пия И ще покажа знаците в паспорта. А граничаря след това ще се усмихне, Разбиращо или пък ей тъй просто. И след всички питанки Като «Кой си ти?» Скачат бариерите До облаците, виж! Взе другар във униформа Снимка за жена си - И... изгледаха ни само От страната наша! Във Париж, Варшава, Ница ще отида аз! Те - ръка протягаш - ето ги сега... Аз за пръв път граница минавам - И съмненията ще ги пресека. Ах, хлъзгави пътеки Ето и ваш ред, - Със селата полски И стрелки напред; Каруци под навесите, Броня - калдаръм... ний полски не разбираме - Ни жената, нито аз! Потъгувах за парчетата от чаши, Спрях се някъде - къде да е, - И казах по руски: «Моля, пани!» И се получи точно и навреме! Ах, храната пътна От малко ястия! Ям аз невнимателно Всичко дето дават. Накрая - десерта, Свършвай, значи, край! И отварата им - Пия като чай. Госпожичката щракна на сметало (Като у нас - защо туристи лъжат) И аз, валутна разлика, пресметнал значи, И отброих не помня колко злоти И промърморих: «Като богове дерат»... Песни-тостове - къде са, - Я сега ги давай! - Полските красавици са, За туристи - рай? Близо до полянката - С отворени души - Веселят се тези пани Със гребла в ръце. «Да Полша бе преминала през ада, - Каза старика и разпрегна той конете... Красивите полячки не повяхнаха - А ги затриха в лагерите немски...» Плуговете впиват се в земя като обувки, Пепелта попада си И до днес под плуга. Памет изведнъж разрита - Укори неживи: А живот недоживян е тор за стръковете. Внезапно, мозъка ми стегнат беше Като във обръч - ха натискай тъй! Варшавското въстание кървеше Задавено във собствената кръв Бихме се - добре ли, зле ли, А нашите войски - В предградие се бавиха Два цели часа, виж. Във поход ли, в атака ли - Те там като един са, И плачеха танкистите На бронята машинна... Военен епизод - от време старо В историята, с минало обрасъл - Но закъснението - то не се забрав Щом скоро пак за него ние спорим. И защо се бавиха Нашите войски, а? И защо обядваха Тези двата часа? А защото с танковете, Мокри от сълзи, На англичани с янките Ний носове натрихме! А може - в разузнаването - грешка Не е доложило?.. Какво да мислим, а! Но ето, че сега чета: «Варшава» - Отивам, и да закъснея аз не ща!
© Емил Петров. Превод, 2019