Този ден винаги и навсякъде ще е първи, Удари часът, този тъй чакан сребърен час Ний преминахме през водите високи пролетни С обещание се заклехме да помним и чакаме. По следите горещи на моряци екранни и живи, Дето път ни пробиват през мъгли, ледове, рифове И под бели платна с океана на равно вървим ний Само в впряга на вятъра, без водата да късаме с винт. Там напред - чудесата неземни А за да чака земята по-весело, Ще изпращаме сигнали честно - Тази вечната почит на кораби. На платната, говорят, реквием бил изпят Бригът черен в музей за пиратство заточен, Хвърли котва в историята стройния корвет, - Многотръбни лентяи са излезли във почит. Но моряшкия род - колкото са, до седмо коляно - Ще запомни за тез, що вървяха по горещите страсти. И тече зад кърмата до бяло горещата пяна, И щадеше съдбата синовете свои нещастни. Там напред - чудесата неземни А за да чака земята по-весело Ще изпращаме сигнали честно - Тази вечната почит на кораби. Континент, там, без име, няма ние да срещнем, На острови не ще дадем имената - Всички земни открития са отдавна наречени С имената на хора велики и святи. Разграбиха откритията - ний лъжливи илюзии нямаме, Но изтича водата от котвите, като жива вода Но късмет - и тогава ние в себе си земи ще открием, И ще слезем на бряг и ще останем завинаги там. Не заспивайте вие кормчии - Внезапно ще падне тази сива мъгла, На "Летящия холандец" за пръв път Факлите ще запалят за нас! Там напред - чудесата неземни А за да чака земята по-весело Ще изпращаме сигнали честно - Тази вечната почит на кораби.
© Емил Петров. Превод, 2019