Годините петнайсет - не дата са, така - Огризка, недоядена, Полвин век, четвърт век - е да. А то - ни тъй, ни инак става. Петнадесет ний преживяхме. Вий, слабо, мислехте си, да? Но щом ограничение няма - Слобода, брат, слобода1! Петнадесет - присъда, макар не във затвора, Кой беше без мустаци - тои стана със брада. Ние оцеляхме при големите пожари, При Коган, взривове и тъй нататък. Преди петнадесет - какво ли не е било!.. Щом си изплувал - за потънал не жалей! А днеска ний - и тези на кормилото Съвместно можем да си стегнем юбилей. Процежда се живот - кафява каша Ще ни забравят като измряло чудо, На тринайсет дадоха ни от Париж по глътка, - Пиянство за да няма - едва-едва. Отново и за творчески съюзи сме готови, - Кога, най - после, ще го разберат? При италианците ще трябва ний да ходим, При папата им нашта "Майка" да е там. "Върви-играй" - крещим един след друг ний. Запазвай си патрон щом изход няма. Но някой от пълнителя патроните изхвърли И дама пика от колодата извади. Любимов нашия, Боровски, Алфред Щнитке - На вас излети кофи са с вода. Прохладно ли ви е, до костите прогизнали? Изсъхнете - и - работата пак. На достойните раздадоха медали, Наоколо амнистия по всички параграфи - На нас по статия в "Литературка" дадоха Не орден - а едва ли не е арест. Тука един от нашите примамиха Там дето влакове не ходят даже, Но параграф един приложиха голям - И той сега не ходи нийде значи. Директорите взехме да щадим, Да пазим и държим ний под капак - Макар Коган непълен бе Коганович Но той не стана непълен Дупак. Сменихме първо шило на сапуна, Но тоз сапун почерни ни челото, Тогаз Таганка шилото отбутна И всичко тръгна, где си иска то. Таганка, дай веднага: "Или - или!" Със нож на гърлото - как да не даваш. Смятат, че от девственост са ни лишили... Да смятат - що да ги разубеждавам? Да знаехме и всичко и веднага, та, Предварително бедата да усетим! Но все пак, колко пробваха ни със зъби те, - Петнадесет години ний сме цели. Таланти - куп! Съзвездие, разцвети... От раните си много оздравяха. А на шестнайсет ще е пълнолетие, И паспорт задграницата може би ще дават. Всичко на ивици е, да се сменя трябва - Ще се окажем и във ивицата бяла! И много скоро ще сме и на осемнайсет - Като всички ще бъдем с правото на глас. Дай боже на 25 - ний всички загуби ще сметнем, Ще отбележат датата на нашата кокарда, А по - нататък - най-голямата присъда само, А ако не пък - ордените що са най-големи. Ще дойдат други - в драмата, в балета, И в операта "Майка" пак ще сложат Но на петдесет - в другото хилядолетие - Ние петнайсетте ще си ги спомним! При нас днес как стомасите се клатят! Вън днес и интелекта, тъй излишен! Та заговявайте, защото днес е Пасха, И за нашите петнадесет години пийте! Годините петнайсет - не дата са, така - Огризка, недоядена, Полвин век, четвърт век - е да. А то - ни тъй, ни инак става. А ний живееме и не горим, Макар и в огъня да няма брод. Каквото искаме, туй си говорим, виж - Слобода, брат, слобода!
1 Преди премахването на крепостното право в Русия: голямо село с некрепостни селяни.
 
© Емил Петров. Превод, 2019