Бог - стар и уморен дни седем, Разпален, умислен и кипнал твореше челото ни бедно и всякаква твар - по чифт Да твори му е забава, И на себе си в замяна Бог човека си създава, За пробен манекен. Тази идея не нова, Но не се е никой хващал - Аз, като две по две, доказвам Пръв манекен Адам е станал. А ний! Късове от хромозоми, парченца божествени гени - По утъпкан път вече ходим И създаваме манекени.         Лишени от надежди Без зор да правим - живи, Гласим във свои дрехи Ний восъчните кукли. Поспри да ме ругаеш ти, Огледай се встрани - Макар на нас приличащи не живеят тъй, нали. Носът ти сплескан на стъкло, Поглеждаш - и боли в тила, А там на топло те седят И се озъбват във усмивка. Ей тоз кретен в халата На тебе се присмива: Като си жив приятел? Съдбата май не бива? Виж - красавица! Не лоша? Тен и коса до колене. Нея, в кожи опакован, Ласкае мрачен манекен. Животът им - добър наистина, За тях се грижат, ценят и греят. И стотинка те не затриват Освен това - те не стареят. Нека ни удрят по главата, Блъскат ни и бият, Но на куклените манекени създадохме уюта ний. Така вежливи са - ти виж! Не ги вълнува нищо, И жизнерадостни такива, На нас, безумни, не приличат, И никога сам не е той - В салон, във билярдна, в легло, - Невъзмутим е като йог, Галантен е и елегантен той, Такъв аз искам плен, Свобода не е за мен. Аз вместо манекен Бих поживял си ден. На манекенските му акции Съгласен, дявол да ме вземе! В семейния му кръг приятен Ще мога - пари заложете! Аз предлагам смел план Възможни сезонни размени: Ний, хората - в бездушния им клан, А вместо нас пък, манекени. Но аз готов на клетва съм Че нейде тъй ще стане - Те няма да се съгласят На смяна на местата. От тях, то ясно, ни един уюта си не ще отстъпи: От тези слънчеви витрини Без бой те няма да си тръгнат. Струва ми се - те хитруват, И изпращат тайно членове, Когато живи хора спят, В нощта излизат манекени. Колите се подгонват И бягат тъй, че дръж! Скандалят, пропиляват Живот си в нощта. Такива подвизи те правят, Ний не ги правим за година, Ала се връщат те назад... Ах, колко само им завиждам! Ний скачаме, нагоре и надолу Лепим и драскаме и по стени девиза главен наш и лозунг: "За манекените се грижим!" Наскоро - май сте чели? - Грабеж на магазин, В тях колко не са стреляли - Не умря ни един. Не ще го данъците сгънат, Ни повишените цени. Щастлив път, нека е щастлив път, - Бъди щастлив ти мистър Манекен! Но, като индуси ний живеем С надеждата на смъртни, тленни, Че утре ний ако умрем - Пак ще възкръснем в манекени! Тъй че момчета не хленчете, - Денят ни пак ще дойде! Пазете хора свято Тоз манекенски род! В нас болестите се влошават, и никой няма ний да стигнем... Надежда идва за страната - Манекена - здрав и силен.
© Емил Петров. Превод, 2019