Заливът го няма днес, ни от дъбовете вест. Тук дъбът е за паркет, не за лес. От колибата излезли старовремски дървоеди и всички дъбове, уви, са на греди. Чудно се живей все пак в къщурка на кокоши крак Но дойде тук всяващ страх развейпрах. И нали юнак си бил - баба Яга той напил И дома и - боен подвиг! - изгорил. Изчезни сега тъга от гърдите ми. Туй е предговора, а приказката предстои. Трийсет и трите юнака там решили, че напразно пазят царя и морето без пари. Всеки бизнес си захванал - гъски гледа за печалба свойта част не охранява за слава. Дъбовете щом обра Черномор се разболя, а от околните съвсем оглупя. Ден и нощ ругае там бившият моряк голям, а участък личен има край Москва. Изчезни сега тъга от гърдите ми. Туй е предговора, а приказката предстои. Вярно ходи там котак - надясно песен пей с мерак А наляво пък разказва майтап, Ама учен - кучи син, златната верига свил и печалбата самин я изпил. Той веднъж за своя дар бе получил хонорар И продаде залива на хектар. Но свали го удар там и той - съдбата да измами днес диктува на татари мемоари. Изчезни сега тъга от гърдите ми. Туй е предговора, а приказката предстои. И русалката, уви, свойта чест не съхрани И внезапно - как можа - тя роди! Трийсет и трите юнака този син да щат не знаят Да се смята син на полка и толкоз. Но веднъж един магьосник, пръв бърборко и прахосник. Тълкувател вещ на женските души. “Всичко казал аз разбирам и с детето те прибирам” И потегли с него тя като в пандиза. Изчезни сега тъга от гърдите ми. Туй е предговора, а приказката предстои. А пък вожда Черномор първенец на всеки сбор. хората отдавна мами без зор И нали лети хитреца изпедепца се в грабежа Скочи в тъмното - грабеж - после беж! Към килима хвърковат - от лани на музея дар, що народ приижда там на тълпа. И безсрамно пръчът стар краде жените тоз нахал Ох дано го хване скоро дамла. Изчезни сега тъга от гърдите ми. Туй е предговора, а приказката предстои. Сили вече не намирам - тъй мърмореше вампира И вампирката ругае без да спира. Рубла дай, че те убих! Аз вампир ли съм или... Ако не длетото аз ще пропия. Плодове ли не събирах? - пак си дрънкаше вампира - А кори и билки просто безспирно. Толкова съм се старал аз на теб да угодя, ти за рубла пазариш се сега. Изчезни сега тъга от гърдите ми. Туй е предговора, а приказката предстои. Днеска зверове чудесни - славен дивеч - няма вече, само горските се виждат сега. Тъй че вече не е тайна - тука залива го няма Що поета е описвал тука липсва. Изчезни тъга сега и не ме мъчи. Щом е предговор това - приказката не търси.
© Емил Петров. Превод, 2000