Щом с кола или с влак, или пеша ти
се движиш, но си вино зареден,
при туй съвременно авто обилие
бързо ще стигнеш до сетния ден.

Виж там авария стана внезапно -
возеха трима към гроба един.
Всичките трима получиха травми
само покойника бе невредим.

Вкупом ридаха през зъби жените,
попът и той тон висок не взема.
Силно фалшивеха даже тръбите.
Само мъртвецът не каза лъжа.

Ето началникът (таен разбойник)
целувка му лепва и трие уста.
Всички се свеждат над своя покойник,
А той не целуна никой от тях.

Но гръмна гръм. Дъжд удари пороен.
Сили природни - те речи не щат.
Всички веднага потърсиха покрив,
Само мъртвецът не хукна след тях.

Пък и какво ли дъждът ще му стори?
Живите с друга закалка са, да.
А пък умрелите - бившите хора -
Те са по смели, не са като нас.

Както да бързаш теб все те очакват
грейките и по челото бразди.
А нищо тебе не те застрашава
само когато във гроба си ти.

Може в отделен а може и в общ гроб -
пред него квартирен въпрос не стои.
Ех че юнак ни е този покойник.
Грижи излишни не иска, нали?

В Небесното царство това братство строго
няма опасности, няма беди.
А ний още живите ходим под Бога
И само във гроба без грижи сме ний.

Кланници - има, работят спокойно.
за който потрябва - готово е там.
И потенциален е всеки - покойник,
без този който e вече станал.

Упрек дочувам: “Той мъртвите слави?!”
Не, аз съм обиден на злата съдба.
Винаги нас нещо все ще ни сдави,
А те застрашени от нищо не са.