Здрасти Коля, мили мой, ти мой ненагледен, с тези първи редове пращам ти привети. Зная ще се върнеш ти важен и модерен, в къщи няма да погледнеш а право в селсъвета. Щом замина ревнах аз - жените се събраха. Викат - „Как раздялата ще търпиш сега” Толкова скучах за теб, даже ме държаха А причини срещу скука имам много аз. Вчера Паша идва тук, твоя кум окаян Как ли аз се отървах и сега не знам. Той три дена е пиян и ходи зъл и страшен и преди да закачи пие за кураж. Ти, разправят, си получил премия огромна. Нашият бик Борка бил станал шампион. Аз от тоя зъл бик теб, знай, ревнувам много. И повече аз те обичам, отколкото той. Ти на сън ми се яви болен, мрачен, пийнал Да не мислиш нещо само? Няма нищо, знай. С агронома повървях, но ти недей си мисли... Ний говорихме за тебе само, един час. Аз добре съм но за тебе все се притеснявам. Тука неотдавна беше шеф един голям. В столицата има вика всякакви разврати И жените повече са от мъжете там. Коля, гледай, там не пий, потърпи до в къщи. В къщи може всичко - ти пий си колко щеш. Никой не ми трябва тука, агронома също Ако и да е културен - несравним е с теб. В дъжд хамбара ни тече, - трябва да се стегне. А без теб не мога нищо тук да сторя аз. Какъвто ще да си ела, чакам те безмерно. Ако можеш напиши к’во продават там.
© Емил Петров. Превод, 2009