Този бой аз да забравя не мога.
Въздуха бе смъртоносен.
А от небето безшумно надолу
Звезди се носят.

Ето пак падна и си пожелах
Във боя да оцелея.
Ето как свързах живота си аз
Със звездата нелепо.

Казваха ни: „Тази кота ни трябва”
И: „Не щадете патрони”.
Ето ще падне втора звезда
На ваште пагони.

Смятах-размина се тази беда
И аз май пак се измъкнах.
Но от небето падна звезда
В сърцето се вмъкна.

Тези звезди като риби в река
Ще стигнат със лихва за всички.
Ако не е смъртоносно-тогава
Ще бъдеш герой ти.

Тази звезда на сина си бих дал,
за спомен и памет.
Горе виси и пропада звезда
Няма място да падне.