Дойдох, притворих аз вратата.
Извадих документи
И обясних им много ясно
защо при тях съм днеска

Началник - като ключ ръждясъл -
Прискърцва си и... нищо.
„От киното ми дават роля”
Отново аз му викам.

„И ей ме тук, да изучавам -
Такъв е занаята -
Със направление съм пратен.
Дойде ли?” - „Дойде значи.”

„Това и ний ще поздравиме,
но да е точно всичко,
под следствие да бяхте вие
шест месеца в Бутирка.

С тила си да усетите
разстрела как ви чака
а после по етапите -
Тогава ще играете!”

И пак му обяснявам
Настойчиво и дълго
„Аз трябва - тъй от лагера -
Без да съм бил осъден”.

„Та вий дори не знаете
защо са ви осъдили”
Правата си размахвате
А още не сте бръснати”

„Ще ми обръснат мутрата
И всичко ще узная
Каквото съм пропуснал пък
С таланта ще наваксам”

„Каква е тази работа -
Той пак ми възразява, -
Петак за четри месеца -
тъй никъде не става.”

Той даже с крак ме чукна.
То бе за секретарката.
Другарю скъп при нас тук -
Университети няма.

При нас не става то така -
бонбонче - щом посегнеш.
Стоиш си тук от край до край
То не е петилетка.

Прави каквото знаеш ти
Артист си - няма полза
и нашите ни стигат тук.”
Каза и млъкна после

Отново документи вадя
И викам аз до хрипот.
„Ти да ми пречиш нямаш право,
на подпис тук не идвам!

Началството ще запозная
и то ще се оправя!”...
Аз разярен във роля влизам,
а той май се предава

Сега не можеш ти ме спря,
книжата пак му тресвам:
Как пет години ще лежа
Аз имам премиера!