Позабравил тревога и грижа, и безсилен да се въздържа, да застана на път аз обичам, закъснели да плаша в ноща. „Моля гражданино за цигарка!” Аз не пуша, простете, сега! И без повече аз да го питам му прибирам различни неща. И със вид, че уж нищо му няма той на тридесет метра от мен - хулиган и бандит ще ми викне и ще плюе на свойте нозе. Щом се случи жена пък да срещна, да запаля от нея не ща. А спокойно така и намеквам, че не трябва да бърза сега Позабравил тревога и грижа, и безсилен да се въздържа, да застана на път аз обичам. Но по-добре да не срещам жена.
© Емил Петров. Превод, 2010