На жени съм свикнал вече. Сега поглед като метна, аз ги преценявам мигом: Нека е с чело високо, издокарана най-модно, срещна ли жена - завивам. А преди бях също свит аз и изпращах ги усмихнат Даже със една - година, поживях. Сега минавам, не поглеждам. Плюя аз, че важна клечка Чичо имала във органите тя. Аз жените не ги бройкам. А със някоя в леглото? - Само На майтап го вземам аз. Даже и да ми се моли, Даже случай да е сложен, Много трудно ще се съглася. Но защо със толкоз устрем Със жените аз воювам: Като себе си познавам ги сега Петдесет години става както аз ги изучавам. И сега съм на осемдесет.
© Емил Петров. Превод, 2011