На границата с Турция или с Пакистан - там неутрална зона е, а до храстите нашите граничари са вдясно с капитана а на лявата страна - техните стоят. А там на неутралната земя цъфтят невждани цветя. Капитанското момиче иска да се жени Идва тя и му говори: „Ще се женим знай”! То поне букет цветя трябва да и вземеш. Как тъй сватба без цветя? Да не е гуляй! А там на неутралната земя цъфтят невиждани цветя. И при техния началник, сякаш по поръчка Също гаджето отива със прищявка там. Също „мили” казва тя, само че на турски: Сватба, казва тя ще има. Сватба искам аз А там на неутралната земя цъфтят невиждани цветя. Нашите граничари са момчета храбри Трима тръгнаха, а с тях бе и капитана. Откъде да зная те, че и тези азиатци, тръгнали са във ноща да берат цветя? А там на неутралната земя цъфтят невиждани цветя. От аромата на цветята пиян е капитана, а и техният и той - като дъска е там Падна във цветята и по турски нещо каза И по руски „Мама” викна и падна капитана А там на неутралната земя цъфтят невиждани цветя. Спи капитана, спи и сънува - Границата - открита като в Кремъл врата. Границата чужда значи хич не бе му нужна Само искаше да мине по неутралната земя. И защо не може, а? Нали ничия е тя. Та нали неутрална е! А там на неутралната земя цъфтят невиждани цветя.
© Емил Петров. Превод, 2011