По често хубавите любят, по-прилежно А веселите - бързо и по-малко И мълчаливите обичат ама рядко Но щом наистина обичат, то е силно Не викай нежни думи ти, не викай Известно време ги задръж във тебе. Нека викат параходи нощем. Ти пък замълчи, позамълчи си. Ако избързаш - вятъра ще гониш. Тя тъжните романи предпочита. Ти довери и се тя да сравнява, нека - Та знаеш има и лалета черни дето от белите по-бели ни изглеждат. Не викай нежни думи ти, не викай. Известно време ги задръж във тебе Нека да крещят поети силно. Ти пък замълчи, позамълчи си. Ако избързаш - вятъра ще гониш. А бягат думите навярно им е тясно. Не се страхувай ти, че закъсняваш. Те много са, но просто, ако трябва кажи ги, щом не можеш да не кажеш. Не викай нежни думи ти, не викай Известно време ги задръж във тебе Нека викат параходи нощем Ти пък замълчи, позамълчи си. Ако избързаш - вятъра ще гониш.
© Емил Петров. Превод, 2011