Тя на двора, той от двора, -
Туй е тяхната любов.
А всяка сутрин той работи,
От сутринта работи той.

И никой не я знаеше
Той мислеше - пропаднала.
А той по нея страдаше
с идеята натрапчива.

Полковник бе баща и,
пожарникар баща му.
Той не и беше равен
Но, дръзък и нахален.

Романа стана ей така,
Романа почна странно:
Той четвъртинка сложи там -
тя не я поиска само...

А черен дим вървеше там,
димеше все нагоре.
И тъй добре им беше та
Закле се във любов той.

Високи кленове растяха
Като камбанарии.
Вървяха хора там, вървяха
По пътища различни

Нещата странни са у нас -
В Русия дето стават.
А как пък му отвърна тя -
не можеш да повярваш...

А после тъмно дело бе,
а после дело яко.
Места по - тайни търсеше,
места уютни само.

И ако беше наш’та власт
за всички ни понятна,
щастлива щеше да е тя,
а днес - живот окаян.