Заровени са ни във паметта Събития, лица, различни дати. А като кладенец дълбок е тя. Опитай да погледнеш там и ти лицето си ще видиш, но неясно. Да различи от истина, лъжата, ще може само безпристрастен съд: Но с миналото нека се внимава да не разбийте глинения съд! Понякога изведнъж си спомняме от войната фраза една - Когато греши сапьорът - веднъж е това. Едни лениво ровят го сега Други неохотно си припомнят Трети пък да помнят и не щат И миналото си лежи - имане, което никога не ще изровят. Потока на годините отнесе стрелките - дето ни показват пътя. Ще се загубиш в миналото лесно - Не ще намериш пътя да се върнеш. Понякога изведнъж си спомняме от войната фраза една Когато греши сапьорът - веднъж е това. С нападките не бързай ти сега. У всеки има своите причини - Те - не да скрият, искат да забравят, че в сянката на минали години лежат ръждясали забравените мини. Миналото - то поле е минно. И рови без грешки там защото да се бърка във полето минно абсолютно е излишно просто. Понякога изведнъж си спомняме от войната фраза една - Когато греши сапьорът, веднъж е това. Натиск само и времето побягва А хората - въжета-нерви нямат. Щом има взрив - изтъркани - изгарят. Но може мината навреме да отгатнат И преди взрива детонатора да махнат. Спи спокойно под цветя земята Но намерят ли се мини в нея - с опитни ръце ги отстраняват И ги гърмят от хората далече. Понякога изведнъж се сещаме от войната фраза една Когато греши сапьорът, веднъж е това.
© Емил Петров. Превод, 2013