Славно, първата третина аз живях - двайсет години - По науката. Бях безгрижен, но разумен, Ходех си къде ми щукне - По сполуката. Мислех - ето ти награда, Нямаш нужда ни с лопата, Нито със ръце А комари, кръвопийци Търсеха ме за кръвчица - Не успяха те. Чувах от брега в началото. Зов за помощ ми надаваха. За спасяване Не дочакаха нещастните. Аз лежах в несвяст натряскан и изключил бях На завой ли се удариш Във водовъртеж ли паднеш Ще се отървеш Аз пък аз обут, облечен Във водата се оглеждам И харесвам се Покрай мен тече реката Гърлото си аз лаская Със пиячката А след глътката последна Виждам сам не съм, а с мен е Бабушкера там. И догде се удивявам В миг - мъгла и се оказвам В лошо място аз Бабушкерата огромна В ухото ми се изкикоти Злата бабичка Викам, но не чувам вика И от страх треперя силно Виждам зле съм аз Сякаш вятър ме заклати Кой е? Чувам, отговаря, - Аз, Нелеката. Не кръсти се, не моли се Теб дори не ще спаси те Богородица Щом греблата си зарязваш Теб нелеката те хваща Тъй е засега Търся пътя в мрачината Даже пия аз по-малко Тъй по глътчица А пък тя и не заспива И пред мене все се движи С тежка стъпка е Ето спъна се във корен От дебелина тя много Тежко дишаше Има си и задух даже А къде ли тя ме влачи Тази твар, къде? Изведнъж срещу ни - жива, Куцаща с краката, крива С хитра мутра тя Вика - ти стоиш над пропаст аз сега ще ти помогна Сълзите ще спра. Аз я питам - Ти коя си? Тя - аз Кривата съм значи Ще те отърва И макар и гърбовата Кривоока и саката Ще те отърва Аз възкликвам и и сипвам Хайде избави ме викам Аз завързан съм Буре с вино ще поставя Кривото ще ти изправя Изведи ме вън! Мамичко, ти куча дъще Хайде глътчица да дръпнеш Много нервна си Малко забрави за мене Ти дебелата - в харема Първата ще си Паднаха тогаз и двете край бутилката са те и Много пили са Аз във буците се спъвам Назад тихо се измъквам Право към брега Здраво гребах в стръмнината Бързо-бързо бях в средата Ой пройдоха бях Дано пукнете от вино Двете ми съдби такива Тежка, Крива-яд Знам че към кутсуза злобен Някой тайно ме насочи По нареждане Никак мен не ми вървеше Мен глупака ме влечеше Где по-лесно бе Мислех аз живот и радост Нито със греблата трябва, ох не трябва Ех пройдоха бях ...Тръгнаха си със мърморене Тез съдби - за мен приготвени Кривата с нелеката.
© Емил Петров. Превод, 2010