Жената за мене ще поплаче честно.
Ще платят децата мойте дългове.
Други ще изпеят за мен всички песни
и ще пият може би, врагове, за мен.

Не ми дават вече интересни книжки
и китарата ми без струни лежи.
И не може горе и не може долу,
и не може слънце, нито пък луна

И за свобода аз нямам вече право
Може само тука - между тез стени
Няма как наляво, няма как надясно
Може само къс небе и сънища едни.

Сън - как аз излизам, катинара махат
Как гитарата ми връщат пак
Кой ще ме посрещне, кой ще ме прегърне
И какви ли песни аз ще чуя там.