Какво за срещата ни да приказвам!
Очаквах я като природно бедствие
Но с тебе заживяхме ний веднага
Без страх от разни пагубни последстви

Кръга на твойте запознанства свих
Облякох те и от калта извадих
Ала след теб опашка пак върви,
Опашка дълга от връзки ти кратки.

А после твоите другари бих:
Със тях ми беше някак неприятно
Макар, че можеше сред тях да има и
навярно свестни и добри момчета.

Каквото искаше - веднага правех аз.
За брачната нощ мислех непрестанно.
За тебе и под влака скачах аз
Но не успях и слава богу само.

И ако бе ме чакала тогава,
когато на „почивка” бях отправен -
звездите от небето бих откраднал
и две от кремълските бих прибавил.

Заклевам се - да пукна като гад -
не пий и не лъжи - и ти прощавам.
Болшой театър ще ти подар
и малкия дворец на спорта давам.

Но днес за среща аз не съм готов.
От теб боя се и от нощите интимни
Японците тъй както се боят
пак да не се повтори Хирошима.