Не си чувствам аз краката и люлей се таз земя. Трети месец вече стана как оставих океана. Кораба напуснах аз. И понеже тъй се лутам Безпартиен, нееврей, аз по стълбища нощувам дето парното ми грей. Туй е то! Живот на топло и от нищо нямам страх. Случва се да се напоркам - слезе ли авер от кораб и гуляем до откат. Туй парите са хартия Икономията - грях.. И душата - като риза с кръпки цялата е тя. Ала лампата ми светна. Господ прати ми късмет. Щом авер видя как гледам: Я към Вача тръгвай, рече, срока да не изтървем. А каква е тази Вача аз от него пак разбрах. Той към нея тръгвал плачещ а пък връщал се засмян. Вача е рекичка плитка във дълбокия Сибир. Вача туй е дом, завивка. В нея злато се добива. Много злато има там. И нает, като магаре, без това и онова, взех билет - летя към Вача ще се смея значи там. Няма място по-богато. Знаят хората, нали? Както и да смяташ братче заработих аз на Вача сто и двайсет трудодни. После сметката - удръжки за квартира, за храна. Но три хилядарки пълни значи дадоха ми там. Аз наслагах ги в джобове дето лев не е стоял. И на юг потеглих смело - в ресторанти, кафенета да забравя как живях. Е ще пийна аз и чаша За приятеля си там, Че на Вача тръгнах плачещ а пък връщам се засмян. И кондуктора - ухилен, чак се влачи по корем. Келнерките също тичат, а на първата ни спирка и жена дойде при мен. За вас може да е кранта но за мен си бе таман. Аз за Вача тръгнах плачещ връщам се за веселба. Туй - онуй и трал-ла-ла за парите щом разбра... С една дума аз за Валя тъй стотачките си харчех. Със тях тръгна си и тя. С нея кофти стана значи. Но и туй ще изтърпя. Аз за Вача тръгнах плачещ Връщам се, ще съм засмян. Пет дни вятър ги издуха. Ей морето там стои. Квото имах го профуках а кондуктора се муси и за водка не търчи. В Сочи с левчето последно телеграма бия аз: В заем пращайте момчета. Всичко тука аз изсмях. Ех къде сте вий парички? Викай, псувай все е таз. Аз при вас отново тичам магаданци родни, мили. Как ще ви забравя аз? Край носа ми водка носят, край устата ме кебап. Аз към Вача тръгвам плачещ И на мен си ми е смях.
© Емил Петров. Превод, 1999