Късно е да казваш и смешно -
Аз не исках, но...
Какво сега да крия - все едно
То е направено...

Надеждите внезапно
От ръцете падат,
Като закъснял цвят.
А мойта пролет
Вечната, сама
Ах прозяпах я.

Пролет! Не глупи -
За нищо вино при залог не пий,
Нивга ключ не закачай на врата
Щорите свали

Цветя не вземай ти,
Не вземай и сама не дарявай
И без ум дори да си - не гледай -
Скрий се и замри!

С огън - без шеги -
Подръж мечтите си за него затворени
Да чукат пролет във дома ти забрани, -
А през зимата - пусни.

 
 
 
 

 
 
 
 
 
 

 
 
 
 

 
 
 
 

 
 
 
 

Студ през цялата зима -
Не е възможно, -
Казват зимната любов,
Е по-надеждна.

Но надеждите внезапно
От ръцете падат.
Като закъснял цвят
А мойта пролет
Първата, сама
Знай, прозяпах аз.

Ах дявол го взел,
Ако искаш - вино пий при залог
Ако искаш - ключ закачай на врата
И гледай във очи.

Инак през януари
Ще се промъкнат преспи пак към вратата,
Пак ще видиш от прозорец свободата
Врати отвори!

И пей до зори,
И цветя - щом от сърце са - вземи,
Ако искаш да дариш - подари.
Запалят ли - гори!