Ще умра, казват,
ние някога всички умираме.
Ще се возя безплатно,
ако нож ми забият в гърба
Убитите ги щадят,
поопяват, залъжат със рая
За живите ще мълча,
а за мъртвите грижим се знам

Със лице във калта,
аз ще падна красиво странично
И душата ще хукне
на откраднати кранти в галоп.
Туй е края, в райски храсти
ще хапна аз ябълки, но
Бавно тръгвам, апостола
да не върне тоз идиот.

По далече от мен, призраци,
нещо познато ли има.
Там безплодна пустиня
и нищо безкрайно лежи
И сред нищото там -
обковани врати се издигат.
И огромен конвой
пред врати на колене седи.

Как изцвили ми коня,
усмирих го със ласкава дума
От бодлите почистих
и сплетох му гривата аз.
Апостол Петър-старик -
дълго там с ключовете се лута.
Пъшкаше и мърмореше,
не отвори и махна се сам.

И конвоя огромен
не издаде ни стон нито дума
Само кротко приседна,
коленете изтръпнали сви
Ей следите от лапи на куче,
туй съсем не е рай, а е зона!
Всичко в кръг завъртя се,
над кръга разпнатия виси.

Със конете ний гледаме,
верно, зона на всичките зони.
Дух за хляб от врата,
по е здрав от да вързваш ръце
Засега невредим съм
но и аз се нагълтах с озона,
Език лепне в небцето
и ще викаш ругателство трудно.

И ръкави запретнали
пролетяха две сенки в зелено,
С вик "По релсите чукай",
бичове над крилете излитват
Туй е шайка престъпна!
И с престъпния звън ни посрещат
Не ключове звънтят!
То за нас ключовете подбират.

Аз издъхнах назад,
на ръце изтощени старешки
Не към мадона притиснат,
а към стена като роб във палат
В чудни райски градини,
просто купища мръзнали ябълки
Но пазачите пазят
и без грешка в чело те гърмят.

Херувими кръжат,
ангел пъшка от кула отвратно?
Да не види Христос,
от дърво късам ледени ябълки.
Как се радвам на изстрела!
На Земята препуснах обратно
Ей донесох и ябълки,
в пазва с тялото си ги съгрях.

Втори път ще умра,
щом потрябва отново умираме ний
Успях да отгатна,
че не сам, във корема с куршум.
Тъй се случва в света,
вси застреляни залъгват със рая
И оттам на земята,
за грижливия грижи се Бог.

Със лице във калта
аз ще падна след изстрел странично
Конете искат овес,
но е време да хапят юзди
И покрай пропастта
с бич в ръката и пазва със ябълки
Аз ще ти донеса
и от рая ме чакаше ти.