Небето тоз ден Ясно е, Но сега броня в него Тряска се А по нашт’а земя Шум един И дървета в смола, - Тъжни виж. Дим и пепел се вдигат, Като кръстове. Гнезда по покрив не вият Щъркели. Клас - във цвят кехлибарен Ще успеем ли? Не! Излиза напразно ний Сели сме. Какво там с цвят кехлибар засиява? Туй в полето пожар Мята се. От беди всички бягат Настрани. Пойни птици тук няма, - Гарвани. И дървета са в прах В есента, Тез що можеха песни - Хвърлиха. И любовта не за нас Вярно нали? Какво ни трябва сега! Ненавист. Дим и пепел се вдигат, Като кръстове, Гнезда по покрив не вият Щъркели. Гора шуми, както винаги, С короните, А земята, водата - Със стонове. Но без чудо не става - Провиква се Довоенна гора Със звукове. Всички от беди бягат На Изток виж, Пойни птици днес няма Няма щъркели. Звуци въздуха пази Всякакви, Но сега в него гърми, Тряска се. Даже звук на копита Смачкан е, Някой щом закрещи - С шепот е Всички от беди бягат На Изток - виж, И над покриви няма Щъркели.
© Емил Петров. Превод, 2020