- В гърдите, душата сякаш се тревожи,
Сърце гори във нея сякаш свещ.
И при съдбата - като в пистолет: ту затворът засече
Ту във рамо ще удари, или пък засечка.

Ах съдбичке ти нещастна, -
Воля царска - не е справедлива

* * *
- Аз - привидение,
аз призрак съм, но
Боли ме много
дълго от седене.

Тъмница тясна е
навред прониква, -
Макар и безтелесен
пак ме втриса.

Може някой и да се обиди,
Но аз наистина, не се шегувам:
Да изплаша, в ъгъла да се привидя -
Аз това изобщо не го искам.

Жалко, изведнъж да те осъдят -
ти си с хубава душа.
Можеш ти, войниче просто
да ми казваш Тимоша.