На В. Абдулов1
И няма остри чувства - все - старо, гнило, смет, -
От мъка току виж в ковчег да се окажа
Балкон ли, нещо друго ли, отгоре, или пък рейс - на две
Ей-туй е работа, това е подходящо!
Провървя! Накрай ми провървя! -
Бог вижда, че до края съм дошъл! -
Самосвал с трийсет тона тонаж
Скелета ми на парчета пръсна!
Ей лежа аз на гръб
Загипсиран съм, -
И у мен всеки член -
Разфасован е
По отделно
До оправяне
Всичко цяло ще е
И запазено!
Ех, жалко, че на главата не са ви хвърляли ютии,
За вас скърбя - тъй малко направили сте вие!
Ах това е просто прелест - на мозък сътресение
Ах това е удоволствие - на ваш’то тяло гипса е!
На гърдите ми като броня,
На ръцете ми - бинтове здрави
Тъй да викна искам: "Кон за мен коня!
И в галоп от болните да избягам!
Ей лежа аз на гръб
Загипсиран съм, -
И у мен всеки член -
Разфасован е
По отделно
До оправяне
Всичко цяло ще е
И запазено!
Жалко, кратък бе мига в кой камионът удари, -
После година в безсъзнание бях -
И в своите нови усети интересни
Аз за съжаление слабо разбрах.
Всичко отделно - благодаря лекари
Всичко вързано с разни въжета
И кълна се понякога през ноща
Като космонавт се усещам!
Ей лежа аз на гръб
Загипсиран съм, -
И у мен всеки член -
Разфасован е
По отделно
До оправяне
Всичко цяло ще е
И запазено!
Всички чувства-потиснати-само за болката няма спиране
Е какво ний сами често чувства погубваме, -
Затуй аз като бебе - бях цял повит до петите
И заобиколен от човеколюбие!
Под влияние на сестричката нощна
Аз към хора с любов се изпълних
И кълна се до дъската надгробна,
бих останал аз пленник на гипса!
И лежа аз на гръб
Загипсиран съм, -
И у мен всеки член -
Разфасован е
По отделно
До оправяне
Всичко цяло ще е
И запазено!
Добре би било, да не виждам предишни сънища:
Те - като остър нож за инвалида са, -
Насън стремя се вън от гипсови окови,
Сънувам свещи, рими и корида..
Ах, надеждна си, броня от гипса,
От тоз който да хапе смята!
Но едно нещо мен ме потиска:
Че не мога да се почешя някак, -
Че лежа аз на гръб
Загипсиран съм, -
И у мен всеки член -
Разфасован е
По отделно
До оправяне
Всичко цяло ще е
И запазено!
Тъй, здрав съм аз отдавна, но не смятам гипс да махам:
Макар ръцете да изглеждат като бивни,
Че краката изтънели - не пука ми на мене, -
Но тъй изглеждам по-значителен, масивен!
Аз със гипса клатещ се разхождам,
По пети минувачи настъпвам, -
По удобно е на слон да приличам
И дебелокож себе си аз да се чувствам!
И по живота вървя
Загипсиран съм, -
И у мен всеки член -
Разфасован е
По отделно
До оправяне
Всичко цяло ще е
И запазено!
|