Имам биче здраве аз,
Мисли имам и талант
И намислих днеска сам
Да пиша роман.

Личните си впечатления
Ще покажа пак:
Известни има ли поети? -
Само - Пастернак!

Ах моя ти - тъга печал,
Ох ти мъка - майка!
Направо ще пристъпя аз
Много ще е жалко!

През реката, през дола
През селяни в тълпа вървя;

От Москва - да е лъжа!
Ах ти... после - "мамка" пак.

Изплюх се, изругах и станах,
Също към майка го изпратих.

Ни беседа нито спор, -
Не, не стана разговор.

А селяни - стоят и смеят се,
И от крак на крак се сменят.

Ех вий стари, сивобради,
Та по близо до народа исках!
От Москва към вас се движих,
Стигнах - тука само смях -
С влак, с кола, и по вода!

За да ви видя вас,
Да напиша за вас!
Инак истина не знаеш,
И понякога и лъжеш.

Мъжете се спогледаха
Тютюнеца си взеха,
Попростиха се, обърнаха
И съвсем се пратиха.

Ах ти моя, тъга - мъка,
Да си имам славица!
Спомням си аз мама,
Спомням си и баба.

В мен го няма гения,
От Пушкин по-добър не съм,
И това усещане
До сега ме мъчи.

Всяка, аз, година, виждам,
Че се осакатявам, -
Със народа не намерих
Общи думи аз

Да захвърля всичко, да забравя,
Да стана сатирик...
Не - искам аз поет да бъда
Но само лирик.

Отвътре все талант напира,
Като от вулкан...
Уф, ти! За селяни си спомних!
Не стана роман!

И какво сега със мен -
Машинист да стана...
Но... мене звяра ме гризе:
Продължи да драскаш.

Съвестта си ще заровя
Във купчина торна аз
Ще напиша повест, но
Не във стихове, - а в проза

Прозата ще бъде пряма...
На всички ще покажа...
Аз поезия зарязвам,
Ама тъй съвсем.

Ах моя ти тъга - копнеж,
Мъка и печал!
Припомням си мама аз -
И мен ми е жал.

Ах моя ти тъга - копнеж!
Ех! Мой стих прости ми!
Мама си припомням аз
И други роднини.

* * *
За стиховете му да бе изсечен
А на него - петнайсет хиляди.

Власт да имах - освен шегата
Аз петнайсет дни1 бих му дал.