Стреляхме по череп ний - за късмет. И бях най - късметлията в стрелбата. Бах! Разчупих го на три неравни парчета, И най-голямото-разбира се, за себе си го взех. Приятел мой и в детството по чуваше от мене, Той чуваше и шепот, и е смешно, Но той не се предпази от несгоди - Напротив: седна защото много знайше. ...Че щастието не е, че си чувал много, А в туй, че чуваш ама не запомняш Освен това излишно и приказваш, Но най - добре - не чуваш и не знаеш.
© Емил Петров. Превод, 2020