Ние просто сме кукли, но... вижте нас ни облекли И ето ни - жители на витрини, салони и зали. Ний - манекени, мълчаливи сме модели, Ние сме - само копия на живи оригинали. Но - постави във всяка поза, Постави и засади, Сравнението е в наша полза: Напред манекени виж! Ний имаме и Омск и Ленинград, а Дори пустиня Гоби, - Ний не търсиме заплата, Пенсии, надгробни плочи. Ний манекени - без кръв сме и без кожа, Глави си имаме но с мозък сме от вата На много струва се - приличаме на хора Но приликата външна е, за щастие, между нас. Ний по сме издържливи, а и нейде Ний по - надеждни - в това е важно И по-елегантно сме облечени И по приветливи сме - макар и малко. И всички сме със тоалет Съвсем всичко точно, Ние стоим - верига в ред Лакътя до лакътче. Пред нас тълпи се суетят и бутат, Под самия нос се пазарят, с пари шумят, Но манекени никога не се купуват И с бутафорни зъби техния е смях. В детството ни нас ни обичаха Без носове и без уши, - Дечица нас във ваната ни миеха Във формата на голи кукли. На хората във детство трябваме, Но, кога големи станем Без дрехи ний тогава Цена изобщо нямаме Затова и ние много не си позволяваме: Отсъствия, злоупотреби, кавги и болести фалшиви Във почивките алкохол не пием План не проваляме, не пишем анонимки. От супермени по спокойни - Ако някъде гори, В "01" от манекените Никой не ще позвъни. Не викаме и не шумим, Даже не се бием. Цял да вдигнат магазин - Не ще да мръднем ние. Нашите колективи от дружбата сплотени Почти не знаят нито спад, нито натягане. Жалко допускат все пак грешки и неуспехи Лоши копия на живите оригинали. Витрините погледнете: Подбрани вси - като един, Истински са тук мъжете Квинтесенцията им - За всеки вкус, за всеки цвят, За всякакви оттенки... И няма жени по цял свят По-добри от манекенки!
© Емил Петров. Превод, 2020