Чакане се проточи а изпращане беше недълго
Пожелаха приятели: "Късмет! И всичко да е наред!"
И четири страни пътищата разстилат пред мен
И четири граници бариерите вдигат нагоре.

На брези голите сенки доброволно под гумите лягат
И шосето се лъсна и като щик се заостри напред,
Вечен смъртник комара се разби във челото
На предно стъкло и картина стана на Дали.

Колко мазванки смели върху причудливата мъртва покривка
Колко мозъци сиви и комарни разплескани плеври!
Ей взриви се един до край бе напил се със кръв
С ярко червено петно бе завършен тоз пътен шедьовър

И объркани мисли лениво във темето чукат
Втурнахме се в халка - е опитай се ти да се спреш
И в колата към мен умолително времето тропна
Аз го пуснах туй време - замесено беше със кръв.

И сега във кабината очите през бинта погледнаха
И попитаха: "Накъде ти? На запад? Завъртай назад!.."
Не можах да отвърна: куршуми обшивка надраскаха.
Аз дочух: "Лягай! Пази се! Пропуснаха! Бомби летят!"

Тази първа атака се оказа не тъй много:
Някого го погребаха покриха го с вестници пачка,
Излязоха фигури нечии назад на шосе от канавките
Като трийсет години по късно да погледнат машината моя

И изчезна шосето - единствен мой верен фарватер,
Само стволове смърчови без корони от мини начупени
Безтелесна пък струя радиатора бавно обтича.
Аз за денонощие път не придвижих се и на микрон.

Аз заспах на волана отмалях до прозявка отдавна
Да си щипна ухото или да разтрия очи?
Изведнъж във колата си аз сержанта видях от пехотата
"Виж трофейната гадост каза той - удобно за сядане."

Хапнахме със сержанта домашен котлети ний и репички
Той изненада се пак откъде е това във войната?!
"Аз братле-казва, - осем дни как закусвах във Минск.
Е, благодарско. Пътувай! Ще има време - пак ще погледна..."

Той на изток замина със своя отряд разредял,
Пак спокойното време през бронята проби до мен.
Гледаше това време единствената жена край мене,
И тя ми на мен каза "Уморен ли? Почини - ще те сменя."

Всичко в ред е. На място. Към границата пътуваме. Ний двама.
Трийсет години отделят от току що видените срещи.
Ей забягаха четките измиха стъклото фронтално
Ний видяхме тез знаци да предпазват що са назначени.

Освен редки отоци на война нищо не прилича
Само млада гора - и през нова налепнала кал
Двата щика огромни нарязват по кожата мраз,
С върховете - по мирно нагоре, а не наклонени.

Не знаещ куршуми, ми се стори,
Че и аз нейде тук довоювах недалече
Затова и за мен и шосето като щик се заостри,
И парцали със свастики висяха на този щик.