Защо Марюшка в реката не се хвърли ти,
Защо не замлъкна завинаги ти,
Като взеха милия ти новобранец, новобранец
Като замина за войник твоя годеник?!

Аз с горчиви сълзи ще измия стая
И за дълги години врата затворя
Ще се наведа над езерото с върба, с върба -
Ще видя, като в огледало - какво с тебе става.

Тревицата - мравчица - ментова и сочна тя -
Без тебе се чупи, веят ветрове...
Съдбицата войнишка - бойна е, бойна е:
Какво, като куршуми не минава ли в гърдите?!

Пътечка дълбока по полето ще протъпча
И сватбения си венец ще запазя аз,
Дългата коса моминска - до земя, до земя -
Ще запазя за милия - със бяла коса.

Ей ще вземат моя пръстен от бялата чинийка,
Хорото ще се завърти тъжно с него, -
Нека моето гадание се сбъдне, се сбъдне:
Нека върне се сгодения във пролетен ден!

Пей весело както преди, в къщи щом се връщаш,
С тихи ласкави слова утешавай ти.
А живота на невестите - вир е същ, вир е същ...
Ще те дочака Марюшка - побързаш ли!