Чужди карбонарии1,
Мезнали водка с килчица2,
в подземията свои бързат
Борбата да оправят,
А аз лежа в хербария
Към дъска със фиба съм забит,
И с палците до болка аз
По дървото драскам.

Въртя се на пиронче аз,
Но позата не сменям.
Край мене - торни бръмбари
И водни кончета - големи

Познати ми от детство -
Аз лових ги и копаех,
Притисках - но при насекоми
Сега аз сам попаднах.

Под всички експонати -
Е лента от емайл, -
Всичко е научно строго -
Указан клас и вид...
Със тези, аз, момчета
В стъклен, лежах, буркан
Бихме се - туй за добро;
Кой отровен е разбрах.

Аз си представям мислено
Мен във легло голямо, -
Но под мене е написано
"До сега не е видян"...

Аз homo съм четящ,
Аз sapiens - съм бил,
Аз съм от клас - бозаещи,
А вид...забравих виж.

В лице ми духа, или в гръб,
В куртка или във риза аз -
Стремях се боядисан в кръв
Обратно към колибата, -
И ей на - теб набутаха
В нагледни помагала, -
Аз ядосан, онемял
Вися си на стената.

Украсен като за годеж,
Срам ме като ученичка
Бръмчат пчели солидни,
Че ще се подчиняваш,

И пеперуди се кикотят
На странен експонат,
Лаври подло мрънкат
И какавиди дразнят.

Към мен с тревога идват
Предишните ми братя -
Двукраки и разумни
Два записват - три в ума
Те ще пропишат ижица3 -
Очи им не са нежни, -
Един мушна ме гнусливо
И даде обощение:

"С него не плучихме ний
Контакт и не го чакаме, -
Ето защо той граждани,
сега при насекоми е.

Мислене в него не е развито,
С него вечно спешното върви, -
А тук той може само нещо
На пъп да се върти".

Те вземат но не яко ли?! -
Намериха ме не в полето!
Тази грешка глупава -
Ще има недостатък, -
Ще накажат сбъркалите,
Ще ги заставят открито, -
И ще падна във подгрупата
Макар и на маймуните.

Не, не е грешка - действие
Извърши се над мен, -
Да почна преобръщане
Нагоре с гръб, надолу със корем, -

Ей и лежа, раздърпан аз,
Равенство играй се,
С умисъл номериран
Към бръмбари пълзящи

А може и да се обърне всичко
И бързо се поправят...
В край на краищата, дъските -
Не са дръвник, ми казват, -
ще се заобичат и всички затърпят
Дори ми захаресва
Младичка осичка
И каквида на буба копринена.

Приятно е с осите -
На псе те не миришат,
Сред тях са индивиди
И с талия на брезите.

Впрочем от какавиди
Все нещо ще се роди
Туй що е от къдрици
И има си гърди...

Червей не ми се кланя,
Мухите конски с щръклици
Изпитват отвращение
Към торната тълпа, -
Създанийца арогантни
Доволни от сплетни, -
А искам аз общуване
С подобните на мене!

Прегря щурец - дистрофик -
Бълха пропадна, гнида,
И виж - настъргани са две
От третия подвид, -

Щурец, той, полу задушен
С пол’вина сили свирил
Но за покоя нарушен
На две пирончета стои.

Паяк се пали на мозък ми,
Рой дървеници - без покой,
Като булка пък танцува
Красива там оса...
Ха нещо нека да заври,
А там - макар три карамфила
А с три пирона, как върви,
Пътека в небеса.

В мозъка ми намръщен
По бръчки лей се страх:
Зет ще ми стане стършела -
А син какво ще ми е а?..

Не искам аз наистина,
Че да ми е търтей тъста!
Време е, време е
Да се напъна и възкръсна!

Кога ни живи боднаха
С бодливите карфици -
Пчели крилете махаха,
А скърцаха мравчици, -
Скръб заедно понесохме,
Всички с игли пробити, -
Да забравим, какви били сме
Другари мои вие!

Високомерен малко съм,
Но - в гърло бучка мъка:
Разберете аз двукракия
До насекоми тръгнах!

Но кой ще ни спаси, избави,
Кой ще ни смъкне от дъски?!
След мене - по далеч от фиби,
Другари бръмбари!

И както все в история,
Гърбове извихме наведнъж, -
Макар осите, че гнусяха
Но кой е силен той е прав, -
Ний от наш’та територия
Първо дървеници махнахме
И паячетата изгонихме
Зад библиотека стара.

Скандала в мозъци ще стихне,
Затуй пък в къщи всички сме,
И си живеят, май че те,
Не насекоми вече.

А аз - аз грея се във ваничка
Без разни там обиди...
Жалко над мойта планчица
Друг вече е забит.