Ний живеем в голямо село Големи Вили
Ние двама братя, два бандита.
Аз по погрешка косих дъбова горичка
За брата - това по просто e от всичко.

Всички ни обичат, но боят се страшно -
Двама заедно ний никак не сме меки!
Ние разбираме: Разбира се не е шега, -
Ще убиемe по грешка.

Всички пратиха ни с мир - и ние плачем -
При кучешките дяволи, при кучешките дяволи,
Но намерихме ний от смъртта избавяне
И сами излязахме при кучешките дяволи!

Ний сега ядем овес със шепи
Който повлияе - под лъжичка удар
И с предшестващите дяволи
Като тях се кучим.

Е побяхме дяволи ний - и обратно:
Разбрано, разбрано!
Ако някого по пътя видим -
Брата моли: "Не го пипай"

Аз мъничко още потренирах -
Огъвах дула на танка
И затова братока се боеше -
Аз: "Здравей!", а той избяга!

Да се живее може, и даже смело,
Но няма подходяща работа.
Тъй и по света мотаем се със брата,
А подходяща работа няма.

Аз на братока все му викам:
"Гледай и със двете брато!
Аз малко ще поизостана,
Може върколак да хвана!"

Но ни изпратиха на село, като преди,
Где подалече, где подалече...
Ние с братчето изтъпкахме планетата -
Такова място и във спомени го няма!

И замислихме ний с брата мисъл
Двама ний на три смени...
Брата всичките врати нахапа - но все пак измисли:
Ще отидеме да станеме спортисти!