Всичко почна през септември, В първи ден на занимания. Радостни във двора срещи И прегърнати обятия... И разкази: кой за риба, Кой за диви патки, - Всеки знай за часове Шеги и загадки. Някой лятото изкарал във своята квартира А на момчетата разказал Уж - той стоял в Сибир Витка ходеше по двора И с Иван във спор бе: Той на село лятос ходил, А Иван пък на море. Витка в Крим не е и бил, Но Иван той мъчеше: Той доказваше на него Че във село по добре е. Там дядо му го взел със него На Онега и в нощта, - Е и всякакво такова Е и друго много там. "Какво? На лов? Какво намери! Абе разбери чудак! - Та катери са във море - Та в морето - яхти! В река - не същата вода, Дребно - смях и мъка!" Ваньо с пяна на уста за морето държал. "Там вода - щеш спи на нея! - Ваня се вълнува - Аз ей-богу, за пет дни Научих се да плувам! Раковини са различни, Пълно е с корали! Има раци, и буря силна От дванайсет бала! Там делфини - просто страх! - Скачат си те смешно!" Ваньо спори и малко пак Послъгваше си нещо. Двама спориха, крещяха - Едва звънец не изтърваха, - Но на време те там спряха - И ги на урок ги призоваха. ...А пък после тъй стана че: Хоп и двойка в дневника му За части на света да каже Витка на дъската тука. Глупост бяха тез въпроси - Повторение, да кажем: Части на света - минаваха преди година - в пети клас.
© Емил Петров. Превод, 2020