Станете, станете, станете, 
Работник с портфейл и без!
Очила на носа сложете,
Премиера се готви за днес.

Напред! Нека враг
В юмрук плюе пак.

Вече театъра наш се играе...
Ний имаме място! Неприятел белей!
И както и да се стараеха някои,
А ето и ние сме със юбилей.


* * *

Този вихър, местком, и всички цехове
Почивните, свободното време, актива
Любимов взе всичко в ръце
С помощта на Дупак2 - този същия, мисля,
И сега дружен сме ний колектив.

Диша времето у някой си човек,
Диша бурно вече пол’вин век,
Време! Правилно! Тъй продължавай,
Че така да диша и по-нататък.

Юбилеи са традиционни,
Не по стъпки крачки ние правим.
Театрите са реакционни,
Ако времето не диша там!


* * *

Не знам, защо и кой виновен е за тази драма.
Тоз, кой го е измислил - сигурно е слеп!
Че близко до чудесната, най - спокойна "Кама"3
Да направи драматичния, този, вертеп!

Зрители уморени, мълчаливо увити във шуби.
Палят огньове нощем, оставили деца и жени,
Само искат билетче с посинелите устни,
Само тайнствено: "Юбилей, юбилей..." се шепти.

О, ужасна редица от копнеещи зрители!
Протягат ръце - и жена пише4 нещо в тъмата...
Всичко туй е на мен е познато: бил съм във изтрезвител -
Там рисуват подобно, само че там - на краката.

И никой не се сети, че служителите на "Кама"
Да остават в нощта - замръзнали да спасяват!..
Но сега всички знаят кой е виновен за таз драма:
Работа на Любимов е, него - да поздравим!


* * *

На Таганка преди знаех метрото, затвора5,
А сега тук - театър, кой дойде, кой измисли?
Доведете ме, при него ме доведете -
Аз този човек искам да видя!

Сякаш тук са милион електрически волта
А светлината на фантазията не е ли оттука?
Слава за него, макар и не Мейерхолд6 -
Тълпата го обича за мъжеството и бунта.

Де е той, де е? Нима няма го него?
Ако не, няма да оцелея мамичко!
Това топло месо го е носил скелета
На оскубване Борис Иванич7

Три години, три години по кината аз бродих,
Но в главата ми мисъл остана:
Ако той на далечни места папа8 го е изпратил
Значи дело горещо ще има.

Той три години, три години9, през тъмата пробиваше,
Притискащ, като хляб, композици към вековете...
Доведете ме, при него ме доведете -
Аз този човек искам да поздравя!
1 Ю.П.Любимов, създател и главен режисьор на Московския театър за драма и комедия на Таганка.
2 Н.Л.Дупак - от 1963 г. директор на театър "Таганка".
3 "Кама" - Ресторант "Кама" някога е бил в непосредствена близост (отляво, ако сте с лице към фасадата) до сградата на театър "Таганка". Впоследствие на негово място е построена нова театрална сграда (т.нар. "Нова сцена").
4 При големи опашки номерът на опашката често се е записвал точно на дланта на ръката.
5 От 1950 г. на площад "Таганка" се помещава фоайето на метростанция "Таганская"; до 1958 г. Таганската затвор се намира наблизо.
6 Юрий Любимов смята В.Е.Майерхолд за един от своите учители по изкуство.
7 Борис Иванич - Това се отнася до Б. И. Равенски, главен режисьор на Московския драматичен театър Пушкин, което е първото място на работа на Висоцки като актьор.
8 Папа - Формално се споменава папата, герой в спектакъла на театър "Таганка" "Животът на Галилей" по пиесата на Б. Брехт. Това предполага - държавни органи за цензура и надзор на театъра.
9 Това означава - от 1964 г., когато Любимов става главен директор на театър "Таганка".
 
© Емил Петров. Превод, 2020