Да не бях така послушен и възпитан аз, - Кълна се, просто станал бих и кавалер: Тя беше с бузи розови, нахранена, Такава симпатична бе холера! Кой с холерата не е във час - Той пред очите ни угасва, А кой с холерата се сгажда - Не изпитва никак страх. Хората ходят на ръце, Забравили делата нужни, Но жената в бяг е вечно, Като холерата в ботуши.
© Емил Петров. Превод, 2020