Аз се мушнах със глава под одеалото
И почнах да сънувам сън невероятен:
На сън как сатуя на Мухина1 избяга,
При туй, - пу-пу - колхозничката първо
Опря се той, тя, викаше, сърдита
Със сърп към него - и той се подчини.

Дръж - хвани, гледай - виж -
Няма друг кой да стои,
Няма кой друг, да пристигне,
Заслепен и възхитен.

Гълъбчета прилетяха-гули-гули!
Какви по дяволите гули, ако щеш крещи!
Измамиха гълъбчетата, излъгаха, -
Плъзгаха се и танцуваха-люли-люли,
И на ти - във убежище2 се потопиха
Солисти, гастрольори, първачи.

Дръж - хвани, гледай - виж -
Няма друг кой да стои,
Няма кой друг, да пристигне,
Заслепен и възхитен.

Сега веч’ на глави им има нещо
Не ще го махнеш, нито увенчаеш,
Върви търси сега и Дон Кихот
В какви там Минесоти и Дакоти3.
Ето и сънища в духа Уолтер Скот
Разтърсват ме, лишават ме, мълчи!

Дръж - хвани, гледай - виж -
Няма друг кой да стои,
Няма кой друг, да пристигне,
Заслепен и възхитен.