Е, треперене в ръцете спря,
Сега - нагоре!
Ей падна в пропастта и страх
Навеки то е.

За спиране причина няма -
Вървя с пълзене
И няма в света върхове,
Дето не могат се превзе!

Сред неизходените пътища
Един - е мой;
Сред границите недокоснати
Една - за мен!

На легнали тук имената,
Сняг се топи...
Сред неизминатите пътища,
Мой е - eдин!

Тук от сияние на ледовете
цял склон покрит е
И тайна на следите нечии
пази гранита ...

И гледам в своята мечта
Аз над глави.
И свято вярвам в чистотата
на сняг и думи!

И нека мине немалко време -
Не ще забравя,
Как тук съмнения успях
в мен да убия.

В тоз ден пошепна ми вода:
"Успех - навеки!"
А ден ...Кой ден ли бе тогава?
Ах - сряда, да!