Цялата страна обяздих,
Уморих конете - стига!
В сините води на Дон аз
Потопих си длани, хора.

Кръвчицата се спече,
В ботуша от рани.
Режи Настася вече
И хвърли във храсти!

Ей какъв войник е
И с "Георги"1 - на него...
Само, че пак дето,
Атамана вика нещо.

Стига тъпкахте шкембе!
Говорят и сам виждам,
Защо с войска бедна бързаш
Казашка воля да отнемаш.

Отново кръв ли ще лее?
същността това е:
От кладенеца воля
да изчерпят няма!

Жени плачат, стенат...
Е защо реват!
Свободата, Настенка
Ти си и дома.

Отново яздят по степта,
Всичките след атамана -
Ту с конете на тълпа,
Или с въже, или с нагана.

Колко кръв не ля се -
Пресен е лимана2
Не, от кладенеца искам
Чу ли, атамане!

Знам, по-леко пий се
Щом джоба е съдран
И добре живей се -
Щом си атаман.

Атамана има зуй3,
А под зуя и кобила
Не вече Настенка отвори
Че за час да бъде тихо!

"Зуй, де реч геройска
Срещу басурмани?
Как се чувстваш без войска?
Лошо, атамане!"

"А ведрото удря
Свободно - както ще.
Момчета, момчета, момчета, -
Май хванати са те.

Справочна обновка.
Време и изтече:
Това не е винтовка -
То патерица ми е вече!