Кога водата на Световния потоп
Се върна в граници на бреговете,
От пяна на оттеглящ се поток
Любов излезе тихо на брега
И се разтвори в въздух преди срока
А срок бе четирсет хиляди лета...

И странници - такива още има -
Те вдишват с пълна гръд от тази смес
Не чакат те награди, наказания,
И мислейки, че тъй си дишат просто,
Внезапно те попадат точно в ритъм
На същото неравномерно дишане...

Само чувствам,като кораб аз
Оставам дълго на повърхността,
Преди да разбера, че "аз обичам",
Е също като дишам или живея!

И ще има много странстване и скитане,
На Любовта страната - велика е страна!
И свойте рицари за изпитани
Все по-строго ще ги пита тя.
Ще иска тя разлъки и разстояния,
Ще ги лиши от спокойствие, почивка и сън

Но безумците обратно не ще върнеш,
Те вече са съгласни да платят
Всяка цена - и живот да си рискуват,
За да не скъсат, за да съхранят
Вълшебната невидимата нишка
Която е простряна между тях...

Избраните, свеж вятър опиянява,
Събаря ги, от мъртви възкресява,
Защото, ако ти не си обичал,
Значи не си живял и не си дишал ти!

Но много задавени от любов -
Не ще довикаш, колко да зовеш...
Тях ги отчитат мълва и празнословие,
Но тоз отчет замесен е със кръв.
А ний ще сложим свещи над главите
На загинали от невиждана любов...

Но гласовете им се сливат в такт
И душите им те бродят във цветя,
И дишат вечността с едно дихание,
И срещат се с въздишка на уста
На крехки прелези и мостове
На тесните кръстовища Вселенски...

Аз на влюбени полета ще постел
Нека пеят на сън и наяве!
Аз дишам - и значи аз обичам!
Аз обичам - и значи аз живея!