Тази нощ съм извън закона.
Пиша. Нощем повече думи разбирам.
Вдигам слушалката на телефона,
Вечното 07 набирам.

"Момиче, здравейте. Как се казвате?" - "Тома"
Спрял съм да дишам. Чакам на 72...
"Не е възможно, повторете, разбира се в този дом е!...
А, вече отговориха. Аз съм. Здравей!"

Тази нощ съм извън закона,
Аз не спя, аз крещя: "По скоро!"
Защо на порции, с купони
Ми отпускат любимите хора.

"Момиче, слушайте! Извън времето оставам...
Не мога да чакам!.. На 72...
По дяволите линиите - утре заминавам!..
А, вече отговориха. Аз съм. Здравей!"

Телефонът за мен е икона,
Телефонната книга - триптих,
Телефонистката стана Мадона,
Която разстоянията съкрати.

"Момиче, мило! Моля продължете!
Вие сте ангел - останете при иконостаса!
Най-важното следва - разберете!
А, вече отговориха. Здравей. Аз съм!"

Пак ли сдава реле? Прекъсвачът?
По трасето ли има повреда?
Плюя аз! Съгласен съм, чакам...
Почва всяка нощ с 07!

 
 
 
 

 
 
 
 

"Момиче, мило! Пак съм аз, Тома!
Спрял съм да дишам, чакам на 72!
Да пак аз! Разбира се! Да! В този дом е!"
"Свързвам... Говорете..." - "Аз съм. Здравей!"