И лед под мен, над мен - и аз не зная да счупя "над" или да сдупча "под"? Да, ще изплувам, имам вяра трайна, след туй - в очакване на нов живот. Лед горен - трепери, счупи се лесно! Аз, запотен - орач след рало - в кал. Ще дойда - както корабите в песните, запомнил и стиха си остарял. Под петдесет съм - на четиридесет и нещо. Дванадесет години от теб закрилян и от бог. Какво да пея имам, щом с господа се срещна, спокойно ще застана пред погледа му строг.
© Петър Лозанов. Превод, 1987