Изчезна треморът. Върхът
блести пред мен!
Там долу в урвата страхът
е провален.

Причини нямам да се спра -
пълзя напред.
И може всеки земен връх
да бъде взет.

Един траверс неизвървян -
да бъде мой!
Един предел неовладян -
за мен е той.

На много Жертви имена
снегът укри.
Пътеки тайнствени - една
и аз пробих.

Сияйни скатове ехтят,
ледът е син.
Гранитът пази нечий път
неразличим.

Аз виждам светлата мечта -
там горе чак.
Аз вярвам в свята чистота -
слова и сняг.

Дано да помня дълги дни
как в тоя час
съмненията отстраних
от мене аз.

- Успехът е навред! - вода
край мен шептя...
Но в кой прекрасен ден, кога?
Ах, в сряда - да!