Аз обичам жени и проказа
всеки ден водя нова в дома
за мен и до днес се разказва,
за мойте любовни дела.

Веднъж стоейки си на кея
край морето - да не е шега,
зърнах аз прекрасна Дулсинея,
тя възбуди мойта суета.

Широка беше нейната натура.
Душата и открита - спомен лош.
С фигура - отличен от Амура.
В джоба ми не звънка даже грош.

Пръстен за подарък ще е нужен.
Пиене... парфюм на висота.
А в замяна тя пък ще обслужи,
тази вечер моята снага.

Аз за тебе - тихо каза - Вася,
Афродита тази нощ ще викна.
Аз пък: - За стотачка съм съгласен,
за повече, приятел да повикам.

Жените са кат кон на сиромах,
незакусили са като зима.
Може би аз нещо не разбрах
обиди се тя, фръцна се, замина.

Месец мина, минали вълнения
и пред мене появи се тя.
Аз ли съм със грешно впечатление
или я устройва таз цена.