Сега не съм ни слаб, ни плах,
а смел човек!
Напред! И долу всеки страх
на век, на век!

Без спиране, до сетен дъх,
без път назад.
Че няма недостъпен връх
на тоя свят.

Неминат път пред мен блести
и той е мой.
Към непревзети висоти
ме води той.

И мъртвите, под бял саван,
в снега мълчат.
Но все така неизвървян
е моя път.

Тук пръскат сини ледове
син ореол.
И с тайни дири ме зове
гранита гол.

И аз към моята мечта
се взирам пак,
и учат ме на чистота
слова и сняг.

И нека мине ден и друг,
но аз ще знам,
че своята не вяра тук
погребах сам.

Водата ме спаси от зло
и от беда...
Кой ден ли все пак е било?
Ах, сряда, да!...