От истината част ще обясня,
за цялата - аз нямам пълномощия.
Заченат съм във грях и пот, в една
от първите им нервни, брачни нощи, а

сега разбрах - нагоре полетял,
че там са всички с по-сурова воля.
Усетил в себе си кръвта на крал -
вървях спокоен право към престола.

Ще бъде както искам - знаех аз.
И бяха верни - сякаш на закона -
другарите по меч от моя клас,
тъй както техните бащи - на тропа.

И без да мисля, думите със жар
разхвърлях аз с душа, от гняв обзета.
И бях водач, по-точно главатар
на всички знатни мамини синчета.

И хвърлях в ужас стражите сред нощ.
От шарка страдаше - от нас! - туй време.
На кожи спях, ядях месото с нож
и злия кон измъчвах с остро стреме.

Очаквах да ми кажат: «Крал бъди!»
Клеймо съдбовно имах по рождение.
Увличах се по шпори и юзди,
отнасях се към словото с презрение.

И само с устни се усмихвах - смут
аз скривах в своя поглед - зъл и горък.
Аз бях възпитан от чудесен шут!
Но шутът мъртъв е... «Мой бедни Йорик!»

Отказах се от своя антураж,
от плячки, привилегии и слава.
Обзе ме жал за моя мъртъв паж.
И бродих сам в зелената дъбрава.

Забравих за ловджийския хазарт.
Намразих хайки, хрътки и палаши.
И гонех с коня дивеча назад,
а бича ми - викачите подплаши.

В игрите ни все повече беди
нахлуваха - все повече безчинства,
И късно нощем в изворни води
измивах тайно дневните си свинства.

Прозрях, че оглупявам всеки ден.
Докрай презрях домашните интриги!
Не ми хареса тоя век на мен.
И се зарових да изчитам книги.

Бе жаден като паяк моя ум,
разбра какво покой е и движение.
Но не от всенаучния триумф,
з от всеобщото опровержение.

Аз скъсах с детството - разбрах поне,
че Ариадна се оказа схема.
И блъсках се - «да бъда или не»,
над най-неразрешимата дилема.

В морето от беди - като просо
във сито - хвърляме стрели и врява...
И от предвзетия надут въпрос
то призрачния отговор пресява.

Предците чух с кръвта да ме зоват,
зад мен остана моя страх младежки.
Към гроба влачат ме крила от плът,
нагоре теглиха ме мисли тежки.

Но дните ме споиха в лоша сплав,
едва споен - разграждам се отново...
И както правят всички - кръв пролях,
подобно тях и аз мъстих сурово.

В предсмъртния подем се провалих.
Офелия! Какво за тебе тлен е?
Аз по убийства с тях се изравних,
в една и съща пръст ще легнат е мене.

Да, Хамлет съм... Презирам всеки гнет.
И плюя аз на датската корона.
Но според тях - убивал съм без ред,
и то кои - съперници за трона!

Но гения бълнува в своя лес.
От раждане смъртта ни гледа косо.
Сплетните-отговори знаем днес,
ала не знаем нужните въпроси.