Той обходи целия Съюз. Нещо търси - кво ли? - не е видно. Не, към разприте аз нямам вкус. Просто ми е болно и обидно. По прозорците им - фин текстил. Фръцка се жена му във халата. Бих дори в Москва уран открил за такава тлъстичка заплата. Но си мисля - хората грешат. Той нарочно нищичко не търси, за какво му е - та те текат, капят непрестанно суми тлъсти... Вчера техничкия син у нас падна, презглава се преобърна, нашата гарафа счупи с бяс, но баща му тройно ще ми вьрне! Значи рубла, а за мен - петак?! Ха сега плати си неустойка! Не от завист - ами ей така, искам справедливост аз, и толкоз. ...Нищо, имам шансове добри - и оттука скоро ще се вдигат: те са страшно фрашкани с пари, а на нас за водката не стигат!
© Румен Леонидов. Превод, 1981